Люпилнята на таланти Олимпик Лион

  • Home
  • News
  • Люпилнята на таланти Олимпик Лион
  • admin
  • 611
  • news

Люпилнята на таланти Олимпик Лион

Школата на Олимпик Лион със сигурност фигурира сред най-големите гордости на президента на ОЛ Жан-Мишел Олас. Неговата академия е причина за появата и изгряването на много млади таланти. Флориан Морис, Людовик Жули, Стед Малбранк, Сидни Гову, Лоик Реми, Карим Бензема, Хатем Бен Арфа, Аласан Плеа, Антони Марсиал, Максим Гоналон, Александър Лаказет, Набил Фекир, Антони Лопеш, Корантен Толисо, Клеман Грение, Максанс Какре, Усем Ауар, списъкът е доста дълъг... По-общо казано, чисти диаманти и топ футболни продукти от тренировъчния център на Лион са наводнили европейските първенства. През 2019 г., според футболната обсерватория на CIES, Олимпик Лион остава на върха в класацията на най-добрите футболни школи на стария континент (5-те големи първенства), стъпвайки гордо на почетната стълбица зад двата испански футболни гиганта Реал и Барса.
 
Този показател обаче има чисто количествено измерение. Местният клуб от Десин има 30 школувани в клуба играчи, които в момента играят в 5-те големи първенства. Достатъчен ли е този показател за оценка на качеството на тренировъчния процес? Достигнала ли е академията на ОЛ своя футболен апогей и максимума на своя потенциал? Може ли да достигне още по-високо ниво?
 
След интервюта и разговори с ръководните фактори на академията успяхме да задълбочим, синтезираме и разберем амбициите на школата чрез възрастовите й групи U16 и U17 и техните два научни и ясно обособени центъра – единият експериментален, а другият за размисъл и обмен на идеи и концепции.
 
Футболът претърпява метаморфоза
 
Както знаем, президентът на Лион беше една крачка пред останалите френски клубове, когато реши да инвестира сериозно в школата и базата на клуба си. Днес няколко френски отбора взеха примера на ОЛ и постепенно започват да виждат резултатите: ПСЖ, Монако, Рен, Лил... Конкуренцията става все по-голяма, а трудността за седемкратния шампион на Франция е да продължи да се откроява. Как? Със сигурност ОЛ може да се възползва от своя опит, от много ефективната си педагогична програма, която му позволява да наблюдава и следи добре играчите.
 
Но „Хлапетата“ не са изключение, през последните десет години футболът се промени: еволюция в тактиката, манталитета, управлението. Жан-Франсоа Вюлиез, директор на школата на Олимпик Лион, прави преди известно време следното изказване: „За нас беше важно да си кажем: Добре, футболното обучение в ОЛ е добро, но как да останем на върха в световен мащаб, на върха на Европа в променящ се контекст на обучение.“
 
През последното десетилетие се раждат и/или развиват много философии. Можем ли да управляваме и тренираме играчите по същия начин, както преди 15 години? Появата на дигиталните технологии в обществото не е ли позволила на големите мислители във футбола да разберат по-добре този спорт, да идентифицират по-добре лостовете за оптимално представяне? Вече го осъзнаваме, футболът несъмнено е навършил своето пълнолетие и това даде възможност на някои клубове да се развият стремглаво, с помощта на анализатори, усетили накъде върви еволюцията на най-великата игра, включително и при изграждането на футболни таланти.
 
Амори Барле, в клуба в продължение вече на повече от 9 години, многократно е усещал по време на младежките турнири, че чуждестранните клубове са поставили летвата високо: „Бях впечатлен по време на международните турнири U13, където се играеше футбол 11. Като цяло изпитвахме затруднения в много турнири в различни аспекти на играта, тактически, ментални и други аспекти. Редовно се озовавахме пред щабове от по 7 до 10 души (включително физиотерапевти, видеооператори), докато ние бяхме 3 или 4 души, знаейки, че това е значителна бройка в тази възрастова група в сравнение с другите френски клубове ". От своя страна бившият играч на ОЛ, многократен шампион на Франция Жереми Бреше и настоящ треньор в школата, разказва забавна история с един от играчите си: „Спомням си миналата година едно от момчетата ми, което смяташе, че футболно е далеч пред своите връстници от възрастовата си група. Участвахме в един турнир и играхме срещу Генк, който се отличаваше с игрова философия и идентичност при U13. Същото това момче осъзна, че му предстои дълъг път. Способността на Генк да играят заедно като добре смазана машина му показа, че добре сработеният отбор надделява над силната индивидуалност, с колкото и огромен талант да разполага тя.“
 
Тези треньори от Олимпик Лион са били в контакт с много клубове и са били свидетели, че подходът към футбола се е променил много в последните години. Не е тайна, че в един период от време Франция беше тръгнала в грешната посока. Олимпик Лион винаги е бил най-зрелият клуб, що се отнася до тренировъчния процес във Франция, в тактически аспект или дори от гледна точка на управление. И въпреки това Жан-Мишел Олас никога не се е задоволявал с постигнатото, като това продължава да го отличава. Той винаги е изповядвал философията ОЛ да е на европейския връх в изграждането на таланти.
 
Това наблюдение ни отвежда до проблема, поставен първоначално от Жан-Франсоа Вюлиез: как да се остане в елита на европейското футболно обучение на млади таланти?
 
Как да се адаптираме към съвременния футбол?
 
Размисълът обаче започва доста рано в Лион, тъй като един от знаковите им наставници през годините Реми Гард беше извършил изследователска работа още преди 10-тина години. Настоящият директор на школата на Лион Вюлиез разказва как е бил привлечен и с каква цел: „Когато се присъединих към клуба през 2011 г., това беше в продължението на проекта на Реми Гард, който беше разработил справка и насоки за обучението в школата на Олимпик Лион. Реми видя и разбра, че в чужбина има много сериозно развитие в клубовете. Клубовете бяха в размисъл и проучвания за вдигането на качеството на тренировъчния процес чрез университетите и техните изследвания. Гард открива, че в Лион има известен консерватизъм, той вижда, че е необходимо да се внедри нова динамика. Ето защо, когато дойдох в школата, преминах през предварителна подготовка първо във футболното училище на ОЛ (това са най-малките набори), за да помисля как бихме могли да променим и развием "ОЛ Методологията".
 
Ако осъзнаването на новата футболна действителност идва достатъчно рано в Лион, то промяната на манталитета и прилагането на нова методология отнема време. Изисква период на размисъл преди такъв на експериментиране. В същото време не може да се отрече всичко, изповядвано до този момент. За един от водещите треньори в школата - Пиер Саж е от съществено значение да композира според историята на клуба: „Днес в Олимпик Лион има тренировъчна култура и идеята е да се възползваме от нея. В Нант, когато Кита пристигна, той пребоядиса стените, на които гордо стояха посланията на легендарните им треньори Сюодо и Денуекс, това е най-лошото нещо, което може да се стори в даден клуб. Историята е важна, тя е връзката между всички хора, ние не започваме с празен лист. Да действаш в клуб означава да действаш в определен контекст.“
 
Жан-Франсоа Вюлиез продължава да обяснява основите на прилаганата стратегия: „Идеята беше да обменяме мисли и идеи, да разсъждаваме върху системния подход, ДНК-то на ОЛ, периодизацията в тактически план, как чрез концепции и теории бихме могли да експериментираме и да приложим методология, специфична за Олимпик Лион. Не методологията на Барса, Манчестър или Аякс, а методологията ОЛ, като същевременно запазим своята култура. "
 
Академията на Лион е в постоянен процес на търсене на най-добрите приложими практики, както и създаването на нови такива, за да поддържа динамиката, винаги с перспективата да остане в елита на европейския футбол. За да се стигне до там, този процес непременно преминава през погледа върху това, което се прави в чужбина, върху това, което теоретиците на футбола са успели да развият в проучванията или дори в способността да идентифицират ключовите фактори за успеха в клубовете по-ефикасно. Независимо от това, методологията трябва да бъде изградена от културата на Олимпик Лион. Това е нещото, което ще позволи на клуба да се възползва от уникалността си и да се откроява от другите модели на обучение и школуване. Напредък, наблягайки на идеята за ОЛ идентичността с прилагането на идеи, обучение и игра.
 
Методическото звено и лабораторията
 
Методологичното звено в школата беше създадено през август 2019 г. и се състои от треньорите от всички възрастови групи на клуба (футболно училище, предварителни групи, както и обучението в школата на юношите и девойките, та чак до мъжете и жените от представителните тимове), както и от част от треньорите на наборите U16 / U17 Пиер Саж и Жереми Бреше, които са от ключово значение за клуба. Това направи възможно да се извършат едновременно няколко важни фази в насока размишления и приложения на установените възможни подобрения след експериментален период с възрастите U16-U17. Функцията на звеното е да определя методологическите насоки, преди да подкрепи различните щабове с насоки и разгръщане на стратегиите за развитие. Този процес ще маркира процеса, водещ от експериментиране до валидиране и следователно до внедряване на новостите и методиките.
 
След това беше разработена лаборатория за възрастовите групи U16 и U17. Целта на това звено е да позволи на различните участници да размишляват, обсъждат и експериментират. Вюлиез обяснява как е изграден този екип:
 
„Логиката беше да се включат хора, които имат отворен ум, широко скроени са, способни да слушат себе си и другите, да анализират правилно и да кажат, че може би можем да поемем в друга насока, да имаме друго възприятие за играта и изграждането на футболисти и по този начин ще обсъждаме заедно идеи, за да можем да намираме най-добрите решения в търсене на постоянно надграждане на школата. Амори беше назначен начело на U17, защото беше с този набор от 9 години, вече бяхме преживели много заедно, когато той ръководеше и тренираше и U12. След като поверихме тази управленска роля на Амори, ние го свързахме с хора, които бяха ресурси, както обичаме да ги наричаме. Пристигането на Пиер Саж беше важно, защото познавах работата му и експериментите му, които бяха ползотворни. Както и пристигането на Жереми Бреше от набор U13, което също беше важно, за да може той да сподели с нас своя опит като млад футболист в първия състав на Олимпик Лион, но също така и своя опит в чужбина. Нека не забравяме разбира се и Никола Мунда, който е помощник на Пиер в U16 и е по-свързан с когнитивната и менталната част от процеса."
 
Този стълб по оста U17 / U16 е съставен от щаб от десет души. Тези възрастови групи претърпяват важни новости с пристигането на двама видеооператори. Амори Барле като мениджър на звеното и старши треньор на отбора до 17 г. с Жереми Бреше като асистент. Пиер Саж, прясно пристигнал от другия клуб от града в Рона - Лион Дюшер миналото лято, повежда състава на U16 с Никола Мунда до него.
 
Тези възрастови групи са оптималният избор за започване на този вид нова работа с методичното и ескперименталното звено, групите играчи са относително стабилни в сравнение с U19 или дубъла. Освен това от 15-годишна възраст младежите започват по-добре да разбират концепциите на играта, разработени от техните треньори.
 
Игровата философия на звеното
 
Редовните последователи на академията със сигурност ще го забележат, много амбициозен футбол се играе при U16 и U17. Отборът на Барле и Бреше е натрупал 84 гола само за 20 мача, докато хората на Пиер Саж са вкарали 69 гола за 15 кръга. Две нападателни армади, които вероятно са резултат - до голяма степен - от прилагането на позиционната игра, както и цялостната работа на звеното във всички негови аспекти.
 
Пиер Саж ни обяснява интереса да практикуваме позиционната игра: „Това е добър начин да спечелим предимства, независимо дали са спрямо позицията, която заемаме, по отношение на броя играчи, които тя мобилизира, или според индивидуалните съотношения на силите. Тоест, когато успеете да създадете игрова ситуация един на един, която сте сигурни да спечелите, това е форма на предимство. Ефективното използване на позиционната игра означава да се възползвате от цялата организация, която сте въвели."
 
Настоящият треньор на U16 дори ни дава дефиниция на позиционната игра: „Позиционната игра се характеризира от три етапа. Първият е да се идентифицират пространствата. На второ място, в зависимост от пространството, играчите ще имат позиции и роли, адаптирани към всяка ситуация. Третата стъпка е взаимодействието между всички тези позиции, тоест, от момента, в който съм в дадено пространство, аз заемам функция и самата ми функция ще бъде свързана с позициите и функциите от други играчи. Следователно играчът трябва да се разпознае в пространството, да определи ролята, която ще заема според контекста". Тази концепция за позиционната игра е широко развита от Пеп Гуардиола. Състои се от организиране на отбора във фазата на притежание, за да се развият множество автоматизми, позволяващи да се създаде дисбалансът в противниковия блок.
 
Но как да стигнем до разсъждението, че позиционната игра е решението за качеството в школуването в Олимпик Лион? Пиер Саж ни разкрива пътя, който води до развитието на философия на играта: „Ние имаме философски подход, тъй като си задаваме много въпроси, за да успеем да дефинираме методи и по-специално общи методи, ние се опитваме да внедрим ресурсите, които имаме на разположение, а именно идеи, тенденции, методологии и след това обсъждаме тези неща отново във връзка с нашия контекст, който е този на обучението в Олимпик Лион и за възрастовите групи, които целим. Ние не сме тук, за да прилагаме рецепти, а по-скоро да вземем всички правилни съставки от наличните рецепти, за да създадем „собствена кухня“. В крайна сметка, след много размисли и след като веднъж се вземе предвид културата на Лион, позиционната игра е очевидна. ОЛ винаги са практикували атакуващ и атрактивен футбол, играчите са фокусирани върху разнообразието и офанзивната мощ и това е залегнало в историята на клуба, в неговото ДНК е. По този начин позиционната игра е най-добрият начин да бъдете „главен герой“ в играта, за да „опитомите“ противника.
 
Ако треньорите на звеното очакват играчите им да бъдат активни с топката, те очакват същото и без топката. Следователно има ясно изразено желание да се притисне противниковият отбор, но по различен начин в зависимост от контекста. Отново според Саж, „Когато атакувате, се подготвяте да се справите със ситуацията, в случай че загубите топката. Когато играчите се подкрепят един друг и си помагат взаимно, човек е в състояние да изготви план в случай, че топката бъде загубена. Когато вече нямаме топката, в зависимост от ситуацията можем да дефинираме редица кодове за противодействие. Например, ако противниковият вратар изнася чрез един от двамата централни защитници, можем да автоматизираме задействането на пресата предварително.“
 
Амори Барле свидетелства за ефективността на този процес: „Бяхме много внимателни, за да събудим играчите на терена, когато загубим топката. С U17 успяхме да вкараме много голове, като възстановявахме притежанието на топката веднага след като я загубехме, защото сме високо по терена, защото създаваме плътност, имаме бърза реакция и натискаме активно и динамично противниковия играч, който владее топката. Успяваме да задушим противника още в зародиш веднага щом топката бъде загубена". Факторът на „тормоз“ над противника по организиран начин в крайна сметка доста допълва позиционната игра. По-общо казано, игровата и футболната култура на Лион се вписва в тези механизми.
 
Целта на тази визия за футбол е да контролира играта, да изтощи противника, но и да защити по-добре подстъпите към собствената врата. Наличието на топката възможно най-далеч от собствената ви врата ви позволява да неутрализирате максимално ефективно противника. Чрез създаване на плътност и показване на проактивност ще се принуди противниковият отбор да използва изобретателност, за да се справи със ситуацията и по този начин да се провокират грешки от негова страна. Това е особено ефективно, когато противникът е по същество по-слаб от нашия отбор.
 
Тази игрова философия води до конкретно прилагане.
 
Прилагането на методологията
 
За Жан-Франсоа Вюлиез размисълът винаги трябва да се провежда преди експеримента: „Когато свържем всички тези ресурси с атлетическата и видео частта, ние можем да водим философски дебати за играта, които могат да бъдат приложени на терена и да осъществят връзката между тренировките и мачовете. Основната идея е да се запази общата нишка, която е създала силата на Олимпик Лион през последните десет години, за да се запази игровата култура на ОЛ и да черпи вдъхновение от теориите и концепциите за експериментиране, които се провеждат във Франция или в други страни, за да могат да подобрят допълнително проекта за обучение и по този начин да подготвят всички играчи да играят и да се изразяват на високо ниво. Те трябва да бъдат подготвени, за да могат да отговорят на треньори, които имат различни концепции, теории, специфичен футболен език... Те трябва да бъдат подготвени за този тип ситуация.“
 
На практика тази лаборатория изисква определена организация и координация нагоре по веригата: „В звеното сме се фокусирали над 3 генерации играчи (2004, 2005 и най-силните в този момент момчета от 2006). Целта през сезона е да се сформират групи за всяка тренировка, чрез които юношите могат могат да напредват максимално ефективно“, обяснява Амори Барле. „Трябва да бъдем много бдителни за баланса на силите, създадохме групи на база футболно ниво, с които се занимаваха активно треньорите. Те провеждаха тренировъчни сесии с различни станции, като групите се въртяха, така че да има няколко треньора, работещи с играчите. И разбира се, идеята беше да се предадат общи послания, така че през уикендите, когато има качвания на играчи при U17 или пък спускания при U16, младите футболисти да могат да се наслаждават на играта, интегрирайки се възможно най-бързо и без неприятни изненади към различните модели на игра“. Пиер Саж добавя "Това е като да тренираш един отбор, който се разделя в края на седмицата, за да играе различни мачове".
 
Следователно по-добре разбираме това понятие за звено. По време на обучението U16 и U17 се комбинират и практикуват едни и същи упражнения и по-общо казано се управляват по същата методология.
 
Независимо от това, ситуацията в това звено се е променила много след практически един сезон на дейност. „В началото на годината си дадохме сметка - поради особеността на наличието на 2 отбора - да определим общи критерии за играчите и следователно игровите системи бяха относително фиксирани и еднакви, отбелязва Пиер Саж. И колкото по-напреднало е тяхното ниво на информираност за всички тези параметри, толкова повече се привързвахме към приемането на системи, които съответстваха на характеристиките на играчите, които имахме на наше разположение в желанието ни да играем, както искахме. Доколкото в началото на годината имахме обща рамка, в края имахме доста флуидни отбори, които се адаптираха към играчите, които ги съставяха". С други думи, треньорите очакват известна гъвкавост от своите играчи, така че те да могат да получат необходимата автономност.
 
Това е и един от лостовете за представяне във футбола днес. За да може да даде повече отговорности на играчите си на терена и да ги направи главни дейстащи лица, а не зрители. Като треньор да признаеш, че не винаги можеш да намериш решението веднага в мача, не е често срещана практика, но е признак за това, че си здраво стъпил на земята и запазил своята скромност в чисто човешки план. Следователно е решаващо самите играчи да могат да бъдат анализатори на терена. За директора на школата е „Важно да обучаваме играчите да бъдат автономни и да играят различни видове игри и мачове, защото играта ще продължи да се развива. Най-добрият начин да се адаптирате е да разберете играта и да можете да бъдете автономни както в личностен план, така и в осъзнаването и разбирането на играта. Способността на играча да разработи мисловна карта на играта го изпраща в друго измерение”.
 
Що се отнася до игровата система, треньорите не искат да бъдат закостенели по този въпрос, както обяснява Амори Барле: „Нямахме определени схеми на игра, работихме много с 4-3-3 в началото на сезона, независимо дали е U16 или U17, започнахме постепенно да преминаваме към защити и от 3-ма. Намирам, че е важно също така нашите юноши да успеят да идентифицират слабостите и силните страни на всяка система, че „те изграждат тази тактическа култура и след това я прилагат в мачовете, за да затруднят противниковите отбори. Няма определена система, има модел на игра, базиран на позиционната игра, модел по който сме работили много през сезона. Мисля, че открехнахме вижданията и умовете на нашите млади играчи. Работим много с желанието да притежаваме трайно топката, това е една от осите на сезона”.
 
Трудността за тези треньори е също така да изберат максимално добро управление на юношите. През десетилетията манталитетът се е развил много, което влияе върху начина, по който общуваме с младите хора, както отбелязва Жереми Бреше: „Комуникационните канали са различни, начинът на комуникация с тях е различен. Сега вече не предоставяме решението, ние се опитваме да създадем контекст на обучение, за да оптимизираме техния учебен капацитет, който е различен в зависимост от тяхната зрялост. Задайте им проблеми и ги накарайте да се замислят за намиране на решения. Сега се опитваме да развием когнитивни способности ”. Вече не можете да управлявате и ръководите група играчи, както беше преди 20 години. Вече не е подходящо да изисквате от играчите си да следват инструкциите буква по буква. Педагогът трябва да предаде максималния брой „ключове“ на своите играчи, като същевременно им дава насоки, които да следват. Това трябва да им помогне да станат автономни, за да могат да изразят цялото си творчество на терена.
 
Внедряване на методологията
 
Когато прави равносметка в края на първата година от лансирането на новото звено, Амори Барле излива душата си: „Опитахме се да им покажем през целия сезон чрез тяхната тактическа култура, тяхното позициониране, че те ще допринесат върху успеха на дадено действие и може да бъде без докосване на топката. Със сигурност е необходимо да се промени манталитетът сред младите френски футболисти. Франция несъмнено има сред най-талантливите играчи в Европа, но в този психически аспект наистина има място за подобрение. И ако попитаме нашите младежи за техния сезон, мисля, че това ще излезе наяве (осъзнаването на важността на играта без топката). Събудихме ги много на тактическо ниво. Мисля, че е много полезно както за играчите, така и за нас треньорите, които сме научили много през тази първа година от стартирането на работата на звеното”.
 
Чрез този синтез Пиер Саж се прехвърля върху урока, който трябва да се извлече: „Трудността, когато ръководите отбор от юноши, е, че имате усещането да вършите една и съща работа отново всеки сезон с новите поколения, които идват. Това вероятно е накарало клуба да създаде тази методологична единица. С цел да се разработят общи бази, на които всеки от треньорите ще може да използва натрупания капитал и да не започва от нулата всеки сезон”. Следователно това ни кара да знаем дали тази лаборатория ще бъде пренесена и върху останалата част на академията ...
 
Всичко е планирано, Жан-Франсоа Вюлиез обявява: „Ние се съгласихме и одобрихме новите концепции чрез експериментиране с методологията ОЛ. Ще бъдем във фазата на внедряване при всички отбори по веригата (мъже и жени), от U8 до U20 (дублиращ състав). Ще има първа фаза на експериментиране във всички възрастови групи". Следователно Академията на ОЛ е в зората на разработването на голям амбициозен проект, по време на който много преподаватели, обучители, педагози и треньори ще получат подкрепа за прилагане на ОЛ методологията.
 
По отношение на връзката между този проект и ръководството на клуба, неговото активиране вече стартира и то на ниво президент. Жан-Мишел Олас знае много добре какво се случва в академията. Жуниньо, Руди Гарсия също са наясно какво се случва в отдела за разработването и прилагането на новата методология, тъй като се комуникира с тях по проекта."
 
Школата на Лион възнамерява да остане в европейския елит, възползвайки се от една страна от това, което е предприето през последните десетилетия, като същевременно добавя методология, която е резултат от дълги размисли и експерименти (вдъхновение от чуждестранния футбол , академични изследвания и опит на бивши професионални играчи). Този амбициозен проект ще позволи да се подчертае ОЛ културата, като се съсредоточи приоритетът й върху изграждането на силни и конвертируеми играчи, добрите игри и победата с атрактивен и нападателен футбол. Олимпик Лион е решен да продължи отличната си работа в Академията, като същевременно подготвя максимално добре юношите си за футбол на най-високо ниво.